Урок 3: Лични местоимения, спрягане в сегашно време на глаголи „być” и „mieć”, образуване на лесни в

Здравейте! В трети урок ще Ви разкажа за личните местоимения, за спрежения на два важни глагола, за които Ви разказвах в урока за представяне – „być” („съм“) и „mieć” („имам“). На края ще Ви науча как да образувате лесни въпроси с тях. Готови ли сте? :)

Виж филма и прочети текста, където всичко е подробно обяснено и обърни внимание на информацията в таблиците. Повтаряй изреченията заедно с мен и чети на глас примерите.

В полския език, имаме почти същите лични местоимения („zaimki osobowe”) като в българския – с една малка, но важна разлика. В полския, правим разлика в трето лице множествено число:

„oni” – за мъжки род (mężczyźni [мъже] –> oni);

„one” – за женски род (kobiety [жени] –> onе) и среден род (dzieci [деца] -> one).

Както и в българския език, местоименията могат да заместват съществителните имена.

Сега можем да видим как се спрягат в сегашното време два основни глагола: „być” (иинфинитив от „съм”) и „mieć” (инфинитив от „имам”).

В полския, основната форма на глагола е инфинитив („bezokolicznik”), който различаваме по окончанието: „ć” или „c” (по-подробно в следващите уроци). Обозначава само и единствено същността на действието, без да дава сведение затова в кое лице е глаголът.

„Być” както във всички индоевропейските езици е най-неправилният глагол. Всичките негови форми трябва да се запомнят! Най-близката към българския е формата на трето лице множествено число: „są” ->„са”.

С този глагол, можем да разберем и да кажем важни неща за начало:

дали нещто/някой е и какво е (to jest + съществителнo име ->това е…);
как се казваме (jestem + име); [виж тук]
от къде сме (jestem z + държава/град/регион в родителен падеж);
с какво се занимаваме (jestem + професия в творителен падеж) [виж тук].

- Jestem Pamela. Jestem z Polski. Jestem nauczycielką języka polskiego.

- Ty jesteś Ania. Jesteś z Polski. Jesteś studentką.

- On jest Iwan. On jest z Bułgarii. Jest lekarzem (той е лекар).

„Mieć” е глаголът, който принадлежи до III спрежение. Неговите окончания са правилни:

Но за сега за него запомнете само:

Благодарение на него можем да разбарем и да кажем:

как се казваме (mam na imię…); [виж тук]
на колко сме години (mam…lat / lata); [виж тук]
дали нещо имаме (mam + съществителнo име).

Запомни!:

Nie ma = няма

Nie mam = нямам

Тези два глагола можем да използваме в образуването на лесни въпроси, на които искаме да получим отговор: „tak,….”(„да…“) или „nie,…” („не…“). Използваме в тях въпросително местоимение „czy” – то действа като българското „ли“. Винаги е в самото начало на въпроса!

Добавям тук и важен въпрос, на който обикновено ще трябва да отговорим в началото на ново запознанство. Използваме в него въпросително местоимение „skąd” („от къде”). Винаги е в началото на въпроса.

- Skąd jesteś? („от къде си?“).

- Jestem z Bułgarii. („от България съм“)

Също така, въпрос можем да образуваме само чрез смяна на глаголна форма според лицето към когото се говори или за когото се говори (като в българския, но без „ли“, а лични местоимения не са необходими). Тук важна роля играе въпросителната интонация (като в българския).