Урок 6: Съществителните имена от женски род, единствено число. Именителен падеж

Здравейте! В този урок ще изучаваме съществителните имена от женски род, единствено число. Правилата са много лесни и приличат си с българския език, зареди това подсъзнателно чувстваме от кой род са дадени съществителни имена. Хайде да видим за какво точно става въпрос!

Виж филма и прочети текста, където всичко е обяснено подробно и обърни внимание на информацията в таблиците. Повтаряй изреченията заедно с мен и чети на глас примерите.

Съществителни имена от женски род --> RODZAJ ŻEŃSKI --> завършват в полския език на:

Гласна „-a”;
Гласна „-i”;
Меки съгласни: -ć, -ś, -ź, -ń, -dź;
Втвърдени съгласни: -c, -cz, -sz, -ż, -rz, -dż;
Окончание „-ew”.

Повечето от съществителните имена от женски род завършват на гласна „a”:

kobieta (жена),

Bułgarka (българка),

Polka (полякиня),

dziewczyna (момиче),

matka (майка),

babcia (баба),

córka (дъщеря),

studentka (студентка),

uczennica (ученничка),

nauczycielka (учителка),

policjantka (жена полицай),

Katarzyna,

Ania,

Kowalska (фамилно име),

ryba (риба),

krowa (крава),

książka (книга),

lampa (лампа),

niespodzianka (изненада).

По-редки са съществителните имена от женски род които завършват на гласна „i”. Това е например дума:

pani (госпожа).

Най-много от този вид съществителни имена завършват на окончанието „-ini” или „-yni”. Това е наставката (суфикс) с която образуваме женски род, най-често в названия на професии изпълнявани от жени:

sprzedawczyni (продавачка),

pracodawczyni (жена работодател),

gospodyni domowa (домакиня),

mistrzyni (жена шампион).

Трябва да помним, че съществителните имена от женски род завършват също така на съгласни. Можем лесно да ги разпознаем c окончанието „-ość”. Така завършват няколко названия на предмети като „kość” (кост), но по принцип това е характерно за абстрактни обекти от женски род, като:

miłość (любов),

młodość (младост),

radość (радост),

złość (злост).

Тук забелязваме аналогия между съществителните имена от женски род които в българския завършват на съгласна в окончанието „-ост”, а в полския език „-оść”. Така е защото в VIII в. в полския език имаше процес на палатализация – омекотяване на съгласни. В българския език запазиха се твърди - по-стари, славянски форми.

По-малко съществителните имена завършват само на мека съгласна (точно 85 думи):

wieś (село),

sieć (мрежа),

więź (връзка),

przyjaźń (приятелство),

odpowiedź (отговор),

gałąź (клон).

22 от полски съществителните имена от женски род завършват на окончанието „-ew”. Някои от тях в българския език завършват на съгласна „-в“.:

marchew (морков),

rzodkiew (репичка),

cerkiew (православна църква),

brew (вежда),

krew (кръв).

Има и такива съществителните имена които завършват на втвърдени съгласни – такива които в слявянски език бяха меки, но в полски език настъпи процес на дъспалатализация – втвърдяването. Това са следните съгласни: -cz, -sz, -ż, -rz, -dż, -c. Този вид на съществителните имена са редки: