Урок 5: Съществителните имена oт мъжки род, единствено число. Именителен падеж

Здравейте!

В този урок ще изучаваме съществителните имена в полския език. За начало мъжки род, единствено число и основен полски падеж – именителен падеж. Правилата за образуване на мъжки род са като в българския език, но има малки, но важни разлики. Хайде да започваме!

Виж филма и прочети текста, където всичко е обяснено подробно и обърни внимание на информацията в таблиците. Повтаряй изреченията заедно с мен и чети на глас примерите.

Съществителнo име --> RZECZOWNIK.

Съществителните имена от мъжки род завършват на всички съгласни, например:

Bułgar (българин) -->названия на народност от главна буква.

Polak (поляк)

człowiek (човек)

chłopak (момче)

student (студент)

uczeń (ученник)

strażak (пожарникар)

policjant (полицай)

ojciec (баща)

dziadek (дядо)

Krzysztof

Tomek

Kaczmarek (фамилно име)

pies (куче)

kot (котка)

duch (дух)

stół (маса)

pokój (стая / мир)

smutek (тъжност)

Но има и такива съществителни имена, които се отнасят за мъж, но завършват на гласната „а“. Tака е със самата дума „мъж“ --> mężczyzna. Тези съществителни имена винаги означават мъж като човек. Tова са:

Названия на професии изпълнявани от мъже, например:

artysta (артист),

poeta (поет),

sędzia (съдия)

wykładowca (преподавател)

maszynista (машинист)

programista (програмист)

sprzedawca (продавач)

pracodawca (работодател)

barista (барист, служител, който приготвя и продава кафе)

wojewoda (управител на най-голямата териториална административна единица в Полша).

Фамилни имена, например:

Wałęsa

Има и такива съществителни имена в мъжки род които завършват на гласна „o”, но пак се отнасят за мъж. Това се:

Галени мъжки имена: Franio, Jasio, Kazio [урок за имена];
Умалителните названия на членове на семейството: dziadunio (дяденце), wujo (вуйчо), tato(тате);
Фамилни имена: Matejko, Fredro;
Чужди имена: Leonardo, Marco.

Изключение прави съществителното име в мъжки род --> książę (принц). Завършва на „ę”, което е характерно за среден род, но означава мъжка „професия“.

В единствено число мъжки род се дели на 3 вида, което е много важно после при спреженията:

Rodzaj męskoosobowy --> мъжки род само за мъже. Завършва на съгласни и гласни (наименования на мъже, професии, имена, фамилни имена, членове на семейството отнасящи се за мъже и др.);
Rodzaj męskozwierzęcy (наричан и „męskożywotny”) --> мъжки род за животни и други живи същества (anioł [ангел], duch). Завършва само на съгласни.
Rodzaj męskorzeczowy --> мъжки род за предмети, обекти (stół, długopis [химикалка]) и абстрактни като: smutek, gniew [гняв], pokój [стая / мир --> две значения], spokój [спокойствие]. Завършва само на съгласни.

mężczyzna --> мъж; męski --> мъжки;

zwierzę --> животно; zwierzęcy --> животински;

rzecz, przedmiot --> предмет.

Основен падеж в полския език е именителният падеж --> MIANOWNIK. В изречението той изпълнява функция на подлог (подлогът е това, за което се отнася информацията в изречението). Той няма никакво окончание. Отговаря на въпросите:

Kto? (Кой?) --> за хора, животни, живи същества;
Co? (Какво?) --> за предмети.

Примери на въпроси и изречения:

„Mianownik” използваме когато говорим за конкретен обект и негови особености под форма на съществително име.

- Dzień dobry. Jestem [kto?] Tomasz.

- Dzień dobry. To jest [kto?] Iwan.

- Czy to jest Polak?

- Nie, to nie jest Polak. To jest Bułgar.

- Czy to jest programista?

- Tak, Iwan to [kto?] programista.

- Czy to jest [co?] komputer?

- Tak, to jest [co?] komputer.

„To” изпълнява 2 функции:

Когато говорим за конкретен обект: „To jest [съществително име]/ Czy to jest [съществително име]?”. Означава „Това е .../ Това ли е...?”.
Когато говорим за особености на обекта: „[съществително име] to [съществително име]”. Тогава означава „...е...”. Пример:

- Iwan to Bułgar. Iwan to programista. --> Иван е българин. Иван е програмист.